PROTOWAN-

  Когато говорим за интеграция, имам чувството че забърсвам поредният сопол от носа си, а парцала който ползвам се нарича политика и купища пари, които се отделят за интеграция. Направо  да се възхитиш колко институции и правителствени и не- такива се грижат, за този проблем и то само в Бг, където ромската интеграция се е превърнала в печеливш бизнес с постояни доходи, чиято цел е по скоро да не- интегрират. Ако един проблем престане  да съществува ще престанат да текат и парите! Ясно и прозрачно-целта е да се усвояват отпуснатите средства, за да могат да се усвоят следващите! Жалките проекти, които се осъществяват извън институциите са трохите, необходими за да се отчете дейност, щот  като не се прави нищо поне да се симулира, че се прави нЕщо. В този контекст ако  50г. Айше от с. Х не желае да се интегрира т.е. да промени начина си на живот- никой не може и да я накара, понеже стар дъб трудно се вие, да не говорим са насаждане на нова ценостна система; но не така стои въпроса при младото поколение, което в основата си е насочено към модерното и  стои много по близо до целта. Ясно е че определена част от малцинствата нищо не може да ги промени и ако държавната политика иска да има успех в тази си област\ а дали иска това е друг подвъпрос\  тя трябва да се насочи именно към тази част, която е  млада, переспективна  и се нуждае от стимули. През 60-те години в САЩ бяха създадени квоти за афроамериканското население в университетите и макар, че псевдонационалистите веднага ще скочат\ каквато е била и реакцията тогава \ нямаме  друг избор  - ако действително искаме да дадем някакъв начален тласък. Понеже колкото повече образовани етнически млади хора се създадат толкова по малко безработни ще има и шанса за реална интеграция ще се увеличи. Докато обаче всички познати нам институции продължават да се занимават със второстепени и лишени от здрав смисъл дейности - образованието е единствената твърда канара-  и всеки симулира, но на практика не инициира каквото и да било още дълго ще имаме да си говорим за , интеграция,  програми , социални помощи и прочие. Да  се говори за промяна на цялостната общност е глупаво и нереално! Да се даде възможност на тези, които искат но поради своят социален статус, не могат са следват  и учат е напълно осъщестима цел. Със сигурност веднага ще възроптаят, че видите ли как другите ,могат да изучат децата си, а малцинствата не? Ами точно там е проблема! Да накараме и малцинствата да станат като другите и те сами да поискат да изучат децата си. Иначе алтернативата е  налице!