PROTOWAN-

Национализъм, псевдонационализъм или нацизъм?


След успеха на лумпена Сидеров, като диви гъби в България се нароиха множество радетели на националната идея, което неизбежно ме навежда на мисълта за творчеството на Алеко Константинов и неговият популярен герой, както и за идеята на криворазбраната демокрация. Не една и две идеи в исторически план са ставали жертва на израждане, политически терористи и кривозасаждане поради причина, че

за да спечелиш масата най сигурният начин е да са насочиш към най ниският предел на интелектуално ниво, където всъщност липсва интелект.

И ако Левски или Ботев са дали живота си в името на свободата на България едва ли днешните размахващи ръце по площадите лидери на "националистически" партии и крещящи с пяна на уста биха направили подобна жертва. Един се опита да се самозапали- кой ли беше - но реши че все пак не си струва да умре заради идеята си и набързо свлече балтона от себе си. И понеже не познавам българин, който да не радува за запазване на културните традиции на България и да не желае нейният икономически възход-защото все пак това е страната в която сме се родили и израсли- ще рискувам и аз да се обява за...родолюбец! Не желая да използвам термина националист защото определението националист към днешната дата е свързано с псевдонационалистически партии изпълени с простотизъм.

Когато основата на една идеология е пряко обвързана с омраза към всички цигани, турци, хомосексуалисти, арменци, негри и всички другоизглеждащи и инакомислещи това господа не е национализъм, а чист нацизъм- справка възхода и падението на Хитлер.
Понеже Левски никъде не е проповядвал господа разграничаване на етносите-напротив- ще си позволя да изкажа твърдението, че всички политически идиоти, които упорита се опитват да се домъкнат до властта посредством идеята на националните идеали нямат нищо общо с идеалите на тези, които наистина са обичали страната си и които са дали живота си заради нея.

Поведението на избирателите, които подкрепят тези псевдородолюбци има своето обяснение в психологията. И макар да не съм специалист - когато си некадърен или неудовлетворен от живота винаги има някой, който ти е виновен, крив и причина за това че не си успял да осъществиш сексуалните си фантазии или просто не се успял в живота. Облечена в идеала на национализма омразата е на най прекият път към своето "легализиране" скриващо личностни проблеми на душевно болни хора. Да мразиш някого по принцип \в този контекст когато познаваш някой лично може и да го намразиш\ само защото е от друг етнос, друг бряг или има други разбирания е простотията от която боледуват всички криворазбиращи национализма като идея.Да насочавш масата към най низките и долни инстинкти е приоритет на всички полуидиоти като Сидеров, Расате, ВМРО и прочие и такива винаги ще съществуват. Защото когато разумът отстъпи става страшно.

Най голям смях в мен предизвикват претенциите за морал.
В това да насаждаш органична омраза към определени групи от хора само защото не ти изнасят няма нищо морално. То е белег на политическата стратегия, която за съжаление дава плод. Проблемът е всеобщ. Подобни нарцистични партии с полуфашистки идеоологии съществуват и в развитите страни. От нас зависи дали те ще имат място в нашата политическа действителност.